БСП предлага нова посока за българското образование

Промяната трябва да започне от приемането на държавния бюджет за следващата година

БСП е единствената политическа сила, която предлага готови и, най-вече, работещи и реални, решения за излизане на България от икономическата и здравната криза. Едните са краткосрочни, временни и са с бърз ефект върху икономиката и жизнения стандарт на хората. Вторият вид мерки са средносрочни и дългосрочни и са част от Визията на БСП за структурни реформи. Сред тях и тези за преодоляване на трупаните с десетилетия недъзи на българското образование.

На първо място, според социалистите, веднага трябва да започне преглед на всички учебни програми и учебното съдържание с акцент на програмите по български език и литература и история.

Друга спешна мярка за повишаване грамостността на населението е работата с ромските деца в рамките на дистанционното обучение, включващ реални дейности на всички институции, ангажирани с проблема.

Веднага след изборите, още при гласуване на бюджета за 2022 г., БСП ще настоява за по-голям дял - съответно 5 % и 1 %,  за образование и наука. Така ще стане възможно увеличението на заплатите на учители, преподаватели във висшите училища и научните работници в БАН, съобразено с високата инфлация.

Освен това социалистите ще предложат разходите за развитие на българската култура да достигнат 1% от БВП за следващата година.

Много млади хора има в листата на "БСП за България" във Великотърновска област. На челните места са и три дами, които са посветили живота си да учат младите хора и да им дават крила за цял живот.

Антоанета Анчева е професор по Изкуствознание и изобразително изкуство. Председател на Общото събрание на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Ръководител на катедра „Изкуствознание и теоретични дисциплини”. Преподавател в Националната художествена академия. Член на комисия към Националната агенция за оценяване и акредитация. Член на Съюза на българските художници, секция “Критика”.  Тя е с номер 104 в листата на “БСП за България” във Великотърновския избирателен район.

Пета е проф. д.н. Севдалина Димитрова. Тя е преподавател в Института за научноизследователска и иновационна дейност на НВУ „Васил Левски“. Защитила е две професорски титли в областта на “„Сигурност и отбрана“ и „Социални, стопански и правни науки“. Магистър по „Счетоводна отчетност“ от ВФСИ „Д. А. Ценов“, гр. Свищов. С над 35 години стаж в сферата на висшето образование тя знае и най-малките камъчета, които спъват днес колата на знанието в България:

Още един педагог, при това с активна позиция за бъдещето на българското образование, е на 10-о място в листата. Наталия Сотирова има 35 години учителски стаж.  Завършила е три университета. Магистър по начална училищна педагогика, психология и информатика и информационни технологии в образованието. В момента е редовен докторант по педагогическа и възрастова психология към Философския факултет на Великотърновския университет „Св. Св Кирил и Методий“. 

“Съществен проблем е наложената система за субсидиране на висшите училища според броя на студентите. Крайно належащо е финансирането на университетите и тяхното управление да е според постигнатите резултати и реализацията на възпитаниците им”, казва проф. Димитрова.

“Всички сме свидетели как за 20-ина години у нас възникнаха повече от 20 нови висши училища, а броят на студентите стремглаво нарастна над 2 пъти. Няма да пропусна и приетия през 2010 г. Закон за развитието на академичния състав в Република България.  Идеята да се предостави възможност на всяко висше училище да създава доктори, доценти и професори доведе до неконтролируемото им  и ускорено „производство“”, категорична е проф. Антоанета Анчева. .

“Свидетели сме на недалновидна политика и абсолютно неаргументирани действия в сферата на образованието от години. Промяната на учебните планове и програми се извършваше хаотично или с цел да се удовлетворят исканията на определени кръгове. Законодателните промени не бяха съобразени с традициите в българското образование. В последно време наблюдаваме и тенденциозна подмяна на българската култура и история в учебното съдържание, което грубо погазва традиционни национални ценности”. Така коментира ситуацията в българското училище  Наталия Сотирова и допълва: “БСП има ясно становище по въпроса каква да е линията на държавната образователна политика, за да се преодолеят тези проблеми. Сред тях и пресичане на подмяната на българската култура и история и засилване на възпитателната функция на училището и детската градина в дух на традиционни национални ценности”.